Широка изопода

🔤 Таксономия

Porcellio dilatatus Brandt in Brandt & Ratzeburg, 1831 е приетото име в GBIF и World List of Isopoda. Английското Giant canyon isopod се среща в търговията. Възрастните се отличават с широко тяло и тъп, заоблен телсон, но произходът на колонията е по-надежден от определяне само по цвят.

Тези белези помагат за различаване от по-тесния и грапав Porcellio scaber; предпочитайте развъдена колония с етикет за източника.

📌 Описание

Възрастните са широки, сплеснати, сиво-кафяви мокрици с дължина 1,2-1,8 см и не могат да се свият на пълно кълбо. Денем стоят под кора и в субстрата, а вечер излизат към храната. Видът е издръжлив при прохладни условия и дълбока хранителна основа; топъл плитък съд е главният риск.

Скриват се и в листната постеля, като са по-видими след стъмване или при хранене. Особено неблагоприятен е плитък топъл съд, който редува подгизване с пълно пресъхване.

🌍 Разпространение

Вероятният естествен център е Западна и Югозападна Европа. Чрез почва, компост, постеля от стопанства и оранжерийни растения видът е пренесен из голяма част от Европа и други континенти. Често обитава конюшни, компост, градини и стари постройки.

Връзката с конюшни, купчини оборски тор и постройки е особено добре отбелязана в британските данни, макар да има и външни популации в привидно естествена среда.

Карта на разпространението

⚖️ Правен статус

Проверено на 2026-08-23: видът не е в CITES, приложения A-D на ЕС по Регламент (ЕС) 2026/1383 или приложения II-III на Бернската конвенция. Национални правила за събиране, внос, превоз и биосигурност могат да важат. Пазете фактурата и никога не освобождавайте животни или използван субстрат навън.

Проверявайте и правилата за продажба. Записът за източника е особено важен при събрани в чужбина животни. Не изхвърляйте навън манки или хранителни остатъци от културата: видът вече е пренесен далеч извън предполагаемия естествен ареал.

🤌 Отглеждане

За 10-20 животни използвайте съд поне 30 × 20 × 15 см с фини странични отвори, повече над сухия край. Карантинирайте новата колония 30-60 дни с отделни инструменти и следете за акари, хищни пришълци, лоша миризма и необяснима смъртност.

Дълбочината е по-важна от декоративен тънък слой: животните се хранят и укриват вътре в субстрата. Отворите трябва да задържат манките. Карантинният съд е лесен за преглед; проверявайте ежеседмично за вкиснат субстрат и зърнени акари, преди да доближите културата до други безгръбначни.

💡 Осветление

UVB не е нужно. Достатъчни са 10-14 часа разсеяна светлина и тъмни убежища. Прякото слънце може бързо да прегрее пластмасовия съд.

Коркът и листата осигуряват тъмнина. Прегряване на слънце е възможно за минути дори когато самото помещение остава прохладно.

🌡 Отопление и температура

Поддържайте 17-24 °C, прохладно убежище 15-19 °C и 15-21 °C нощем. Над 26-27 °C водният баланс става труден. При нужда нагрявайте само една външна стена с термостат, не цялото дъно.

Лабораторните култури обичайно се поддържат около 20-23 °C; няма предимство този умереноклиматичен вид да се отглежда на жега. Над посочения горен ориентир и аерацията става по-трудна за управление. Ако зимното отопление е неизбежно, не използвайте нерегулирана постелка под цялата култура.

💧 Влажност и вода

Поддържайте една трета постоянно влажна, средата преходна, а другия край по-сух, но не прашен в дълбочина. Ориентир е 55-75% RH, като това е вторичен показател спрямо състоянието на субстрата. Наливайте вода във влажния ъгъл, за да задържа долният слой влага, вместо да пръскате всички повърхности; купичка не е нужна. Конденз и кисела миризма означават преовлажняване или слаб въздушен обмен, а лошо линеене и струпване под последното влажно парче мъх — пресушаване.

Бягство към повърхността и смърт във влажния край също могат да показват подгизване.

🌿 Терариум и декорация

Осигурете 6-8 см почва без пестициди, листовка и мека бяла изгнила широколистна дървесина. Покрийте повечето от повърхността с дъбови, букови, кленови или сходни безопасни листа; добавете плосък корк, корови укрития и мъх във влажния край. Разложените листа и дървесината са храна, не само декорация. Сепийна кост, натрошен варовик или калциев карбонат стоят постоянно. Не използвайте торове, пресен оборски тор, иглолистна кора, ароматна дървесина, плесенясала храна или само кокосов субстрат.

🪳 Хранене

Разложени листа и дървесина се предлагат постоянно. Два-три пъти седмично давайте малко морков, тиква, батат, гъба или тиквичка, а веднъж седмично — скромна порция сушени скариди, гамарус или качествена храна за риби. Махайте влажните остатъци до 24-48 часа.

Подходящи са и зеленчукови изрезки без пестициди или друг пълноценен белтъчен източник за безгръбначни. Увеличавайте белтъка само ако размножаващите се женски и младите го изяждат без остатък. Излишните белтъчини и зеленчукови отпадъци насърчават акари и безкислородни участъци; недостигът на разложени растителни влакнини забавя растежа дори при много прясна храна.

🥚 Размножаване

Женските носят яйцата и ембрионите в пълен с течност коремен марсупиум и освобождават манки. Затова метаданните използват „viviparous“; външни яйца за инкубиране няма. Не отделяйте женските. Влажен долен слой, калций, листа и умерен белтък обикновено дават стабилен прираст.

На манките първоначално липсва последният чифт ходилни крака; те остават във фините листа и процепи. Не обръщайте многократно женските за определяне на пола. Разширявайте културата, преди пренаселването да изчерпва ядливата постеля по-бързо, отколкото я попълвате.

🩺 Чести проблеми

Лошо линеене: възстановете влажното убежище, калция и прохладната зона.
Бавно размножаване: задълбочете ядливия субстрат и проверете температурата и белтъка.
Акари и кисела миризма: намалете влажната допълваща храна и увеличете кръстосания въздушен обмен, без да пресушавате целия съд.
Внезапно струпване на повърхността: измерете влагата и температурата; долният слой може да е наводнен или прегрял.
Бягства или пренасяне на нежелани организми: обслужвайте в по-голям защитен съд и замразявайте или обработвайте с топлина отпадъчния субстрат според местните правила.

📌 Заключение

Това е добър първи Porcellio за стопанин, който може да осигури прохладен градиент и дълбока ядлива основа. Плиткият съд и продължителната жега са по-опасни от естествено изглеждащия „разхвърлян“ листен слой.