Kochiana brunnipes

🔤 Таксономия

Kochiana brunnipes (C. L. Koch, 1841) е приетото име. Видът е описан като Mygale brunnipes, дълго е смятан за неясен и през 2008 г. е преописан като тип на рода Kochiana. Ревизия от 2024 г. добавя втори вид, затова само „Kochiana“ или „dwarf pink leg“ вече не са достатъчен етикет.

📌 Описание

Тази бразилска джуджевидна сухоземна тарантула обикновено достига 5-7 cm размах. Женските могат да живеят 6-8 години, а зрелите мъжки — значително по-малко. Основната трудност е мащабът: малък вентилационен отвор е изход, дълбоката поилка е риск, а едър щурец може да нарани линеещо животно.

☠️ Отрова

Отровата не е достатъчно проучена, за да се обещае предвидима реакция. Няма данни видът да е медицински значим, но ухапване може да причини болка, оток, прободна травма или алергична реакция. Малкият размер намалява механичната рана, не нуждата от внимание.

Не хващайте паяка. Използвайте малка чаша, транспортен флакон и мека четка. Уртикиращите косъмчета могат да раздразнят кожа и очи. При общи симптоми, силна болка, задух или очен контакт потърсете лекар.

Ухапване или ужилване може да причини болка, оток, зачервяване и алергична реакция; при медицински значимите видове са възможни и системни усложнения. Тежестта зависи от вида, количеството и мястото на експозицията, затова липсата на ранни симптоми не доказва безопасност.

При инцидент се отдалечете, повикайте спешна помощ, ограничете движението и свалете стегнати предмети. Не използвайте турникет, лед, разрези или засмукване и не хващайте животното. Промийте замърсяване с вода, потърсете спешна медицинска оценка и покажете безопасна снимка или точната идентификация. Антиотрова, ако е подходяща и налична, се прилага само в болница; изборът и дозата са медицинско решение.

Източници: WHO · CDC/NIOSH

🌍 Разпространение

World Spider Catalog посочва Бразилия. Преописанието от 2008 г. е основано на стар материал без точен произход, а по-нови записи и ревизии свързват рода със североизточни атлантически гори, включително Алагоас. Точният ареал на K. brunnipes остава по-слабо изяснен от обикновения етикет „Бразилия“.

Използвайте сенчеста почвена среда с умерена влага, листа и въздухообмен. Не превръщайте несигурния ареал във фалшива точна стойност за влажност.

🌡 Климат в естествения ареал

Месечни климатични норми от точното находище на преоткриването в Муриси, документирано в преописанието от 2008 г.:

Метеорологични данни от Open-Meteo.com · CC BY 4.0 · Месечните норми са изчислени от Herpeton Academy въз основа на дневни архивни стойности.

⚖️ Правен статус

При проверка на 2026-08-05 видът не беше намерен в официалните приложения на CITES или анексите на ЕС. Бернската конвенция не е приложима. Липсата в CITES не разрешава събиране и износ на местна бразилска фауна.

Бразилия контролира събирането, развъждането, транспорта и международното движение на диви животни. Купувайте развъдено в плен животно с датирaна фактура, данни за развъдчика, научно име и проследима поредица на прехвърляне. Местните правила за отровни безгръбначни също могат да важат.

🤌 Отглеждане

Настанявайте по един паяк. Прозрачен терариум около 18 x 18 x 18 cm е достатъчен за възрастен; прекалено голям съд затруднява намирането на животното, контрола на храната и откриването на бягство. Малките се отглеждат във флакони или чашки с отвори, по-тесни от карапакса.

Запълнете около половината височина с 8-10 cm притисната смес от почва без тор и кокосови влакна; добавете малко глина, ако тунелът се срутва. Поставете частично заровено парче корк и начален отвор. Оставете малко празна височина, за да няма опасно падане.

Карантинирайте 6-8 седмици с отделни инструменти. Следете за акари, мухи, мухъл, нараняване и нарушена координация; записвайте произход, размер, хранене, откази и линеения. Научният етикет е важен, защото родът вече има повече от един описан вид.

Преди отваряне поставете терариума в по-голяма кутия и пригответе чаша. Не гонете животното с пинсети и не отваряйте запечатано укритие. При преместване преместете кората със заобикалящия субстрат.

Седмичният оглед се прави първо отвън: проверете нивото на водата, формата на корема, паяжината, остатъците, конденза и свободните вентилационни отвори. Не карайте скрития паяк да излиза. Махайте само достъпните остатъци и променяйте влагата в една зона, вместо да размествате целия терариум.

Пазете датата на придобиване, данните за продавача, снимка на оригиналния етикет, пол ако е потвърден, хранения, откази, линеения и премествания. Тези записки помагат да се различи нормалното предлинеене от постепенно обезводняване и пазят идентичността при бъдеща продажба или размножаване. При съмнение за акари, мухи или непознат субстрат не споделяйте пинсети и съдове за вода с останалата колекция.

💡 Осветление

UVB и нагревателна лампа не са нужни. Осигурете 10-12 часа непряка стайна светлина и тъмна нощ. Растителната лампа стои отвън и се проверява за нагряване. Пряко слънце може да прегрее малкия съд за минути.

🌡 Отопление и температура

Подходящи са 22-26°C през деня и по-хладни 20-22°C през нощта. Специфичните топлинни граници са слабо публикувани, затова това са консервативни работни стойности, а не точен оптимум.

Затопляйте стаята. При нужда сложете слаб източник с термостат от едната страна и оставете студена зона. Не нагрявайте под субстрата, защото риещият паяк се спуска надолу, за да избяга от топлина.

💧 Влажност и вода

Поддържайте един долен ъгъл леко влажен, а повечето от повърхността да просъхва. Ориентирът 60-75% предупреждава срещу крайности, но кондензът не е цел. Вентилацията и стабилният влажен градиент са по-важни от евтин влагомер.

За по-едри животни използвайте плитка поилка. За съвсем малки притиснете миниатюрен съд в почвата или поставяйте капки по паяжината, без да наводнявате дупката. Постоянна мокрота, кисела миризма или акари около остатъци означават прекалено вода и слаб въздухообмен.

🌿 Терариум и декорация

Малко корково укритие, листа и леки опорни точки са достатъчни. Оставете свободна зона за хранене и наблюдение. Избягвайте тежки или остри камъни, рохкав пясък, тор, ароматна дървесина и мрежа, в която ноктите могат да заседнат.

Капакът трябва да се затваря без фуга. Проверявайте отворите след всяко линеене и работете там, където внезапно избягал паяк може да бъде ограничен.

🪳 Хранене

За малките използвайте дрозофили, микро щурци, дребни хлебарки или прясно умъртвени части. Подрастващите могат да ядат през 3-5 дни, а възрастните — дребна плячка през 5-10 дни. Насекомото не трябва да е по-дълго от корема; хранете според телесното състояние.

Поставяйте храната до укритието и махайте остатъка до 24 часа. Смачквайте главата на брашнен червей или го давайте в съд, за да не се зарови. Спрете при откази или затворен вход и изчакайте новите хелицери да потъмнеят напълно. Не използвайте витамини или калций.

🩺 Чести проблеми

• Бягството обикновено е през отвор или фуга, проектирани за по-едър вид.
• Набръчкан корем и лоша координация подсказват обезводняване; предложете вода и проверете влажния ъгъл.
• Катерене по стените означава мокър, неподходящ или нестабилен субстрат.
• Мухъл и акари следват прекомерна вода и неизвадена храна.
• Затворено укритие и седмици без храна често означават предлинеене. Не разкопавайте.
• Изтичане на хемолимфа, падане, заседнало линеене или продължителна некоординираност изискват специалист.

Не използвайте аерозоли, пестициди, етерични масла или препарати за бълхи в помещението.

📌 Заключение

Kochiana brunnipes е управляем джуджевиден вид за внимателен стопанин със среден опит. Успехът зависи от малък непробиваем терариум, правилно оразмерена плячка и влажен градиент без блато. Малкото пространство не означава безпроблемна грижа.

📚 Източници и допълнително четене

• World Spider Catalog: Kochiana brunnipes
• GBIF: Kochiana brunnipes
• Fukushima, Nagahama & Bertani 2008: преописанието и род Kochiana
• Moeller, Galleti-Lima & Guadanucci 2024: ревизия на Hapalopini
• Tom’s Big Spiders: управление на влагата
• CITES, ЕС и IBAMA — проверени на 2026-08-05