Acanthoscurria geniculata

🔤 Таксономия

Acanthoscurria geniculata е понастоящем приетото научно име. Сред по-старите комбинации, свързвани с вида, са:

• Mygale geniculata
• Scurria geniculata

Български популярни имена в хобито:

• Бразилска бялоколянна тарантула
• Голяма бялоколянна тарантула

Английски популярни имена:

• Бразилияian whiteknee tarantula
• Giant white knee tarantula

📌 Описание

Acanthoscurria geniculata е едра сухоземна тарантула от Новия свят, произхождаща от Бразилия, разпознаваема по тъмното тяло и силно контрастните бели пръстени по краката. Това е един от най-популярните едри видове за наблюдение, защото достига впечатляващ размер, храни се активно и често стои на показ повече от много силно копаещи тарантули.

Размерът на възрастните обикновено е около 8-10 cm дължина на тялото и около 18-20 cm размах на краката, като женските обикновено са по-тежки от зрелите мъжки.

Това не е вид за хващане. Както и други тарантули от Новия свят, може да изхвърля уртикиращи косъмчета при стрес, а големите екземпляри често реагират много силно на храна.

🌍 Разпространение

Acanthoscurria geniculata е естествено разпространен в Бразилия, особено влажни тропични северни и североизточни райони. В природата видът е свързан с топли горско-крайни и наземни местообитания с рохкава почва, листна постеля и укрития.

За практично отглеждане това означава:

• нисък наземен терариум с дълбок субстрат, който държи форма
• сигурно укритие и възможност за оттегляне под повърхността
• умерена влажност с добра вентилация, не застоял мокър субстрат
• постоянно налична прясна вода
• предпазване от падане и спокойно обслужване

🌡 Климат в естествения ареал

Месечни климатични норми от прегледани находища в GBIF:

Метеорологични данни от Open-Meteo.com · CC BY 4.0 · Месечните норми са изчислени от Herpeton Academy от дневни архивни стойности.

Референтните местоположения използват данни за находки от GBIF.org, когато са налични; оригиналните записи запазват лицензите на своите изходни набори от данни.

⚖️ Правен статус

Acanthoscurria geniculata понастоящем не е включена в приложенията на CITES. За този вид обикновено не се прилага и специфично актуално включване в приложения A-D на правилата на ЕС за търговия с диви видове.

Видът не попада в обхвата на Бернската конвенция, защото не е европейски местен вид. Местни правила за внос, продажба, транспорт, показване и развъждане все пак могат да съществуват, затова е добре да се пазят документи за законен произход.

🤌 Отглеждане

Acanthoscurria geniculata трябва да се отглежда самостоятелно. Подходящ терариум за възрастен екземпляр е нисък и просторен, приблизително 35 x 30 x 25 cm или по-голям, с повече площ на пода, отколкото височина.

Малките започват най-добре в малки сигурни съдове, където хранене, линеене и хидратация се следят лесно; размерът се увеличава постепенно.

Управлението по етапи е особено важно при големите наземни видове. Малките тарантули имат нужда от по-малки съдове, в които плячката се намира лесно и част от субстрата държи по-стабилна влага. Подрастващите се местят постепенно в по-големи съдове. Тежките възрастни имат нужда от ниски, стабилни терариуми с дълбок субстрат и без висока зона за падане, защото травмите на корема при падане са сериозен риск.

Добрата основна поддръжка включва:

• Дълбок субстрат за плитко копаене
• Сигурно укритие
• Добра вентилация
• Стабилна поилка
• Липса на опасни конструкции за катерене

💡 Осветление

Не е нужно специално осветление. Нормален дневно-нощен ритъм в помещението е достатъчен, а силните лампи са излишни.

🌡 Отопление и температура

Този вид се чувства добре при топли стайни температури:

• През деня: около 24-28°C
• През нощта: лек спад е приемлив

Прегряването е опасно. Температури около или над 30°C трябва да се избягват.

💧 Влажност и вода

Acanthoscurria geniculata понася по-добре умерена влажност, отколкото много сухолюбиви тарантули. Субстратът не трябва да е подгизнал, но и не бива да остава напълно сух за дълги периоди.

Прясна вода трябва да има постоянно, а една част от терариума може да остава леко по-влажна от останалата.

🌿 Терариум и декорация

Подходящ е субстрат, който задържа форма и позволява плитко копаене, например кокосов субстрат, почва без торове или cmесени сухоземни cmеси. При възрастни екземпляри обикновено са полезни 10 cm или повече дълбочина.

Коркова кора, поилка и проста стабилна декорация са напълно достатъчни. Трябва да се избягва прекомерна височина, защото тежките тарантули могат да се наранят сериозно при падане.

🪳 Хранене

Acanthoscurria geniculata е насекомояден вид и обикновено се храни с готовност. Подходяща храна включва:

• Щурци
• Хлебарки
• Скакалци
• Брашнени червеи или зофобаси само умерено

Малките могат да се хранят по-често, но възрастните обикновено се държат по-добре на премерен ритъм около 7-10 дни.

Етапът е важен и при храненето. Малки тарантулите могат да приемат дребна плячка или предварително умъртвени парчета по-често по време на растеж, но храната трябва да се маха, ако не е изядена или ако паякът е преди линеене. Възрастните се хранят по-рядко; постоянно прекалено голям корем, мудност или повтарящ отказ след обилни хранения обикновено означават, че храненето трябва да се намали, а не да се увеличи.

🩺 Чести проблеми

Честите проблеми включват дехидратация, застояли влажни условия, лоша вентилация, опасна височина на терариума и затруднено линеене.

Предупредителни признаци са сбръчкан корем, отпуснатост, повтарящо се катерене по стените, отказ от храна с видим упадък и трудно линеене.

📌 Заключение

Acanthoscurria geniculata е едра, красива и впечатляваща тарантула за наблюдение за стопани, които търсят здрав сухоземен вид. Сигурен нисък терариум, умерена влажност, прясна вода и постоянни топли условия са основата на добрата грижа.

📚 Източници и допълнително четене

• Приложенията на CITES и базата Species+ за търговия с диви видове, проверени през април 2026 г.
• Регламентите на ЕС за търговия с диви видове и справките за приложенията, проверени през април 2026 г.
• Таксономичната база и данните за находки на GBIF за контекст по таксономия и разпространение
• Червеният списък на IUCN и специализирани източници за отглеждане, когато са приложими